September 23, 2017

An Open Letter to the US Conference of Mayors re The Dalai Lama in Bulgarian

Анализи

„Вечната бдителност е цената на свободата”[1]

Джеймс С. Стивънс

Отворено писмо до американската Конференция на кметовете – 2016
Относно
Обръщение на XIV Далай Лама от 26 юни 2016 г.
Индианаполис,
щат Индиана
Дата: 24-28
Юни, 2016 г.

През 1996 г. XIV Далай Лама, признат по това време за божеството-цар на Тибет, беше награден с ключа на град Пасадена. Загрижени за поредицата от събития, д-р Артър Гласър, почетен декан на Висши училища „Фулър”, и аз присъствахме на официалната реч на Далай Лама в общинската сграда в Пасадена.

В интервю, излъчено по CBN, попитах д-р Гласър как трябва да се гледа на посещението на Далай Лама. Той отговори: „Той е чуждестранна знаменитост и трябва да се отнасяме с уважение към него, но на това, чему се поднася ключа за града, християните би трябвало да реагират. Те би трябвало да зададат въпроса, „ключ, власт, но за какъв вид власт Далай Лама ще приеме, че става дума?“

520

Нанси Пелоси, Джон Бейнър и Далай Лама, който получава Златния медал
на Конгреса на САЩ в ротондата на сградата на Конгреса на САЩ

Като бивш будистки младежки лидер и възпитаник на Академия по будистки дисциплини,  имах задълбочени знания относно практикуването на будизма (1970-1984 г.). През 1981 г., преди едно будистко поклонение, преживях инцидент на железопътна гара в Япония. През следващите три години изследвах други религиозни учения и практики и взех решение да стана последовател на Исус Христос, като вярвах, че Той е мой Спасител и Месия. През следващите години изучавах християнството така ревностно, както се бях занимавал с будизма, и така започнах дълбоко да уважавам християнска вяра с нейното историческо значение – такава, каквато първоначално е предадена на еврейските апостоли.

В същото време, продължавах да следя със загриженост влошаването на християнството на Запад и финансирането на различни религиозни традиции в Америка, които се бяха установили с одобрението на държавната власт. Наблюдавах внимателно Далай Лама и работата му в САЩ и сериозно изследвах мирогледа му, който той внимателно прикриваше чрез публичния си образ на човек на мира. Като платен в миналото агент на ЦРУ, работата му на основен лектор в големи университети, на корпоративни събития, по стадиони и правителствени зали продължава да бъде сериозно подкрепяна от правителството на САЩ. Беше доста смущаващо също, че той беше поканен за основен говорител на втората годишнина от събитията на 11 септември в Националната катедрала във Вашингтон, окръг Колумбия. Сега вече е водещ говорител по въпросите за промените в климата.

В процеса на осъзнаване, че личната му история е доста привлекателна, на гледане на филми за живота му, четене на много от книгите му и слушане на речите му, си задавам въпроса за наивността на американската общественост, която му пише празен духовен чек и го издига, в известен смисъл, до позицията на „плуралистичния папа“, като му предоставя обществена платформа за въвеждане на неговата учебна програма по светска етика в нашата държавна училищна система. Като лидери на своите градове, ви призовавам да проведете открито и осведомено проучване на наличните външни доказателства за моите опасения, с които вярвам, че всеки здравомислещ човек ще се съгласи. Макар да съм съгласен с д-р Гласър, че трябва да се отнасяме с уважение към сановници от други страни, нашият мандат на пазители изисква от нас внимателно да преценим всяко предложение или идеи, които произтичат от тези, които са поканени в дома ни, в този случай, Съветът на кметовете на САЩ.

В началото на деветдесетте години, когато преподавах в Англия, говорих с директора на лондонското Будистко общество, който с гордост ми показа „вратичка” в Religious Reform Act (Закон за религиозна реформа) от 1988 г., който даде възможността в Обединеното кралство да се преподават всички религии и въведе нова учебна програма, погазвайки векове на държавна политика, в които християнството е било преподавано в тяхната училищна система в продължение на стотици години. Ако насочим погледа си обратно към 2016 г., ще видим, че положението е такова, че Садик Хан – новият кмет на Лондон– е мюсюлманин, а цяла Европа е във вихъра на голямо религиозно сътресение в резултат на кризата с бежанците. Неотдавна Далай Лама шокира със следното свое изявление: „Вече има твърде много (бежанци)“. „Европа, например Германия, не може да стане арабска земя“, добавя той със смях. „Германия е Германия. Също така, от морална гледна точка мисля, че бежанците трябва да бъдат допускани само временно. Целта трябва да бъде те да се върнат и да помогнат за възстановяване на техните страни“ (статия от Кюнал Ананд вIndia Times, 01 юни 2016 г.).

Стабилността на една нация зависи от ролята на религията в държавното управление, но също така и от религиозната свобода и свободата на съвестта. Думите на израелския цар Соломон, най-мъдрият цар в историята, „Правдата възвишава народ, а грехът е позор за племената“, гравирани на северния вход на общинска сграда на Лос Анжелес, звучат много актуално.

Самюъл Хънтингтън, директор на Института за стратегически изследвания в Харвардския университет, предупреждава в своето есе от 1993 г. Сблъсъкът на цивилизациите: „Това, което в крайна сметка има значение за хората, не е политическата идеология или икономическият интерес. Вярата и семейството, кръвните връзки и убежденията са това, с което хората се идентифицират, и това, за което ще се борят и умрат.” Макар че е задължение на християните в плуралистичните общества да си сътрудничат с хора от други религии в търсенето на справедлив ред в обществото, от нас се изисква също да се придържаме към своите първоначални основополагащи принципи, които направиха Америка земя, от чиито брегове бежанци бяха приветствани. Това е прост въпрос на гостоприемство – добре дошли сте да останете у дома, но има някои правила, които трябва да спазвате. Гостът престава да бъде гост, когато започне да ви казва как да управлявате собствения си дом. Това е урок, който всички ние трябва да помним, тъй като повечето от нас са гости (имигранти) на Turtle Island.[2] Първите нации[3] знаят, че земята принадлежи на Твореца, а не на някой човек, и ако бъде изпълнена с насилие, ще избълва тези, които я оскверняват.

Чарлз Бриджис (1794-1869), един от лидерите на Евангелисткото крило в Англиканската църква, постави под въпрос решенията на нейните лидери, когато започнаха да преподават човешки учения, които не бяха в състояние да дадат насока на държавните дела. Той заяви:

„Библията предоставя отреден от Бога лек, съответен на безграничното страдание на човека, и е приет от Бога заради неговата сила и общодостъпност.Кой би се усъмнил в превъзходството на написаното в нея, така богато на съвет и знания – присъщи на князе думи, които да бъдат слушани от най-достойните? Какъв прецизен и практичен стандарт за пълноценен живот и социален  дълг!”

През последните няколко години Далай Лама разработваше светска учебна програма по етика, която желае да бъде въведена в учебната програма на нашите държавни училища. Беседите му на тема „Извън религията“, които на пръв поглед се харесват на светския начин на мислене, сe пормоцират като преподаващи състрадание и етика без религия. Мнозина, в качеството им на кметове, се борят в своите градове с плуралистичния микс между религиозно и безбожно. Въпреки това, възприемането на една неизпробвана учебна програма със съмнителен дневен ред, замислена от учени с прогресивен[4] будистки, социалистически произход, макар, както се смята, те да нямат каквито и да е религиозни намерения, все още представлява голямо предизвикателство за господстващите устои на Съединените американски щати.

„Ако основите бъдат разрушени, какво може да направи праведният?“[5]Кой сега става тълкувател на това кое е правилно и кое не е наред в една нация, която е изоставила вярата на бащите си? Някои може да твърдят: „О, това е за тези, които не са религиозни“ или нещо подобно. Все пак, нашите закони и съдебна система се основават на юдео- християнските принципи, както всеки проницателен правно трениран умможе да потвърди. Новите предложения за учебната програма представляват сериозни промени в посоката с непредвидими последици. Бързите приятелства ще донесат трайни разочарования. Не става дума за някой конкретен чуждестранен гост или лидер в нашата нация, тъй като вътрешните ни проблеми и кризиизискват повече от един пореден лейкопласт. Моралната ни криза е тежка и не е време за промени в движение. Макар Далай Лама като чуждестранна бележита личност да може да вникне в нашите слабости, предоставяйки ценната гледна точка на външен наблюдател, това не означава, че решението, което дава с другата ръка, е приемлива алтернатива.

Пророците на Троя предупредиха старейшините на града да не се доверяват на гърци, носещи подаръци. Пророците правилно казаха: “Изгорете Троянския кон“. Вместо това, старейшините приеха дара и знаете как продължава останалата част от старата история. Подобно на цар Езекия, който неразумно показа на своя враг всичките си съкровища и запаси, което доведе до това градът да бъде плячкосан малко по-късно. Това не се случи за една нощ, но задейства процес, чиито семена на унищожение бяха внимателно засаждани с течение на времето.

Да, мирът, състраданието и загрижеността може да звучат прекрасно в началото. Кой би ги отхвърлил? Мъдрият човек обаче си спомня правилото „рискът е за купувача“ и че купувачът трябва да се пази. Продавачът на стоката може да постави под съмнение почтеността на устоите на страната, подхранвайки фалшиви илюзии как мирът може да победи, като един град бъде просто наречен град на състрадание. Човек може да почисти външността на чашата, но вътре остава пълно с мъртвешки кости.

Като млад последовател на будизма си спомням как марширувах в будистки духов оркестър, облечен в костюм на Дядо Коледа и свирещ християнски химни за коледното парти на кмета на Лос Анжелес. Пласирането на будизма като нещо толкова американско, като „ябълковия пай на мама”, е стратегия, измислена от рекламните мениджъри от Медисън и Пето авеню[6]. Така че, когато слуша Далай Лама и неговата завладяваща история, като зрял лидер, в чиито електорат християните без съмнение съставляват сериозен процент, човек трябва да си зададе по-трудните въпроси, а именно: „Защо Далай Лама е избран за основен говорител? Какво идва на дневен ред? Дали не съм на път да прегърна нещо, за което нямам представа, и да се откажа от това, което ми е познато? Дали искам да приложи една идеология, която може да доведе до разединение много от хората, които пастирувам? Като мъдър цар, Соломон каза: „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му води към погибел“. Дори и най-мъдрият цар изгуби посоката за известно време и прие много фалшиви идеологии, преди да се вразуми в края на живота си. Не е ли по-добре предварително да изпитате своята преценка и да се стремите към това, което са ви учили възрастните? Защо да пропилеете настоящите възможности и важните реформи,като приемете някакъв си, според вас, „по-добър подход”?

Съмнения могат да възникнат, тъй като отдалечеността придава очарование на гледката. Внимателната преценка и проучване на информацията, която чувате за съдбата на вашия град, зависи от мъдростта на неговите съветници.

„Когато предупрежденията, в които има напътствия, не са приети, те стават признак на унищожение. Това е истина, която никой не отрича напълно и никой не вярва напълно. Ако беше повярвана, много опустошителни възгледи в миналите векове щяха да бъдат предотвратени; народи и градове трябваше да живеят в благоденствие, но сега са потънали в разруха, да, чак до ада.”[7]

Ползвани източници и бележки:

EpicycleMedia:  The Dalai Lama and Tibetan Buddhism playlist.

https://youtu.be/5oAZMn3Vx6E?list=PL6ysZa-S0tJs_l4PCIVlIQseHTebCFiXq

“The Dalai Lama and the Anatomy of Politically Correct Buddhism” by James C. Stephens based on a chapter in InterVarsity Press’s Guide to New Religious Movements edited by Dr. Ronald Enroth, Sociology Professor at Westmont College, Santa Barbara.

http://www.worldviews101.com/?p=2420

Dalai Lama and the Kalachakra: A Wake-Up Call for the West.  Stephens’ Interview of Victor Trimondi on the Dalai Lama and 9-11 (in English and Chinese).

http://www.worldviews101.com/?s=interview.

The Shadow of the Dalai Lama: Sexuality, Magic and Politics in Tibetan Buddhism by Victor and Victoria Trimondi[8]http://www.trimondi.de/SDLE/Contents.htm.[9]

Критичен форум за проучване на Калачакра тантра и мита заШамбала.[10]

http://www.trimondi.de/SDLE/Annex.htm.

На 20 юни, 2016 г. Далай Лама говори пред щатското Законодателносъбрание на Калифорния. Ето линк, който може да даде предварителна представа за това, което той ще каже на Конференцията на кметовете на САЩ – 2016. https://youtu.be/lRw92jng35M.

„(Сакраменто) – Калифорнийският щатски законодателен орган приветства Негово Светейшество, 14-ия Далай Лама, за специално обръщение по въпросите на състраданието, околната среда и етичното лидерство, преддвете камари на законодателния орган в понеделник, 20 юни 2016 г., всградата на Законодателното събраниев Калифорния.“


Публикува се с разрешение © 2016. Всички права върху превода запазени.
Оригиналът на статията на английски можете да видите 
тук.

JamesДжеймс C. Стивънс е възпитаник на Академията по будистки дисциплини и будистки лидер в продължение на четиринадесет години (1970 –1984). През 1978 г. се жени в будистки храм за Елизабет, будистка от еврейски произход. След инцидент по време на будистко поклонение в Япония през 1981 г., последван от интензивно тригодишно духовно търсене чрез различни други религии и практики, Джеймс и Елизабет решават да станат последователи на Исус Христос. През 1999 г. Джеймс завършва магистърска степен по междукултурни науки въвВисши училища „Фулър” и през 2010 г. основава уеб сайта http://www.worldviews101.com/, който предлага дванадесетседмичен курс на тема „Християнската гледна точка за Далай Лама и тибетския будизъм“.

Бележки

[1]Оригинално думите на тази известна мисъл са „Условието, при което Бог е отредил свобода на човека, е вечна бдителност” и са изказани  от ирландския адвокат Джон Филпот Кърън в реч през 1790 г. в Дъблин, бел. ред.

[2]Предишното название на Северна Америка, дадено от местните племена, преди да бъде кръстена на името на мореплавателя и търговец Америго Веспучи, бел. ред.

[3]Политически коректният термин за племената, познати у нас като „индианци”, населявали Северна Америка при пристигане на европейските заселници, бел. ред.

[4]„Прогресивен” в американското публично пространство е термин, който обозначава някого, който е със социалистически, егалитарни, и клонящи към комунистически, политически схващания, бел. ред.

[5]Цитатът е от Библията, Стар Завет, книгата Псалми, 11:3, бел. ред.

[6]Известни търговски центрове и улици в Ню Йорк, САЩ.

[7]Джон Оуен към Парламента на Обединеното кралство в деня за размисъл върху духовно състояние на нацията.

[8] Това изследване не е за хора със слаби сърца. Ако искате да живеете в света на фантазиите, не четете това експозе.

[9]„Нашето изследване е разделено на две части. Първата съдържа описание и критика на религиозните основи на Тибетския („Тантра”) будизъм и е озаглавена „Ритуалът като политика“. Втората част („Политиката като ритуал“) разглежда силовата политика на Kundun (Далай Лама) и нейните исторически предпоставки. Връзката между политическа власт и религия е от централно значение в нашата книга.“

[10] Калачакра тантра е всичко друго, но не и пацифисто учение, което по-скоро предсказва и подкрепя кървава религиозна война между будисти и не-будисти за световно господство (митът за Шамбала).

Текстът посочва изрично името на „лидерите“ на трите монотеистични религии (юдаизъм, християнство, ислям) като противници на на будизма: „Адам, Енох, Авраам, Мойсей, Исус, облеченият в бяло [Мани], Мохамед и Матани [Махди]”.  Калачакра тантра ги описва като „семейството на демоничните змии” (Шри Калачакра I.154).

По този начин, Калачакра тантра е против всички религии от семитски произход и по тази причина се използва от десни радикални и антисемитски кръгове за тяхната расистка пропаганда.

Калачакра тантра призовава за световна война между ислямския и не-ислямския свят, в която последователите на Мохамед са представени като основни врагове на будистите. Оригиналният текст споменава Мека, където „могъщ, безмилостен идол на варварите“ живее като „демоничен въплъщение“ (Шри Калачакра I.154).Обновена на 21 Юни, 2016.

The Buddhist Next Door

By James C. Stephens


3.4img

Little Lisa on The Simpsons Christmas special, tired of the hypocrisy and commercialism of the Springfield church, decides to become a Tibetan Buddhist and is mentored by Richard Gere on prime-time television.

About the same time, John Altschuler, the producer and writer for King of the Hill, is given a book on the Buddha by his wife. He ends up writing a satire for an episode he nicknames, “He Ain’t Heavy, He’s My Buddha.” In this episode, the Hills’ only child, Bobby, is recognized as an American reincarnation of the Lama Sanglug by immigrant monks, putting his father, Hank, through great angst as he unsuccessfully attempts to explain his Methodist worldview to his son. Ever so subtly, and, sometimes blatantly, Buddhism slips in uninvited to comfortable living rooms across America via mainstream media.

This influx of popular Buddhism began in 1960, when Masayasu Sadanaga, a young student from Japan, stepped onto the UCLA campus with the resolve to introduce “true Buddhism” to America.

File1221

In 1970, I was swept up into the excitement of their movement to establish world peace through human revolution while studying political science on the campus of Cal State University Northridge. Thus began my 14-year journey into Buddhism, complete with many practices similar to evangelical Christianity-street witnessing, late-night discussion meetings and the singing of Buddhist sutras set to tunes such as “I’ve Been Working on the Railroad.”

My Buddhist worldview was challenged, however, while visiting Japan on an architecture tour. As I leaned over to put some postcards in my travel bag, someone yelled a warning at me in Japanese. Unfortunately, I didn’t speak Japanese, nor did I have time to move as a 200-pound sign blew over on my back. In shock, I was whisked away in a taxi to the hospital, suffering from a sharp blow to my spinal chord and a partially paralyzed arm. Ironically, the accident report read, “Act of God.”

While lying on several hospital beds in Japan, I struggled with troubling questions about the power of the Buddhist gods to save. After returning to the states, I joined Amway and became consistently exposed to the testimonies of Christians, and observed the importance faith played in their business and marriages. Initially, my wife and I just became more committed to becoming the first successful Buddhist distributors. Evidently, God had other plans.

The following three years were spent aggressively pursuing my business goals, while rubbing shoulders with godly friends who prayed for me, asked me convicting questions and gave me books that answered many of mine. After a month of frightening dreams, weighing the numerous prophecies of Christ with those of the Buddha and wrestling with 2 Peter 3:10 that spoke of the day of the Lord coming like a thief, I sought out a pastor who led me to Christ one hot July afternoon in 1984.

I began to thirst for more than fellowship. Weekly, I searched the church library looking for answers on issues that were of importance to me as a former Buddhist. I searched for books on Christian meditation, but found only those suggesting that Zen meditation made them better Christians. (I knew Zen from my studies and practice, and even as a new Christian saw it as incompatible with the Christian faith.)

Does Mindfulness belong in the public schools ii

This ideology is not confined to books alone. One friend claims that he was healed by his Zen priest’s treatments. Now at his doctor’s advice, he’s practicing Buddhist meditation at home-albeit with a twist: He uses the Lord’s prayer instead of praying to the Buddha. Although claiming to have a love of Christ, he has a very limited understanding of the theological underpinnings of his faith.

This confusion may be traced to the fact that a high percentage of evangelicals no longer believe in the exclusivity of the Christian faith. Instead, according to an August 2005 Beliefnet.com poll, “Eight in 10 Americans- including 68 per cent of evangelicals-believe that more than one faith can be a path to salvation, which is most likely not what they were taught in Sunday school.”

Buddhist theology and practice is antithetical to biblical Christianity. For instance, the Buddhist objective in meditation is to empty one’s mind while seeking union with the cosmos, ultimately buying into the Serpent’s ancient lie, “You shall become as gods.”

 

Since we have already been saved through His grace, we don’t meditate to accumulate merit as would a Buddhist. Through contemplation, we focus our minds on His Word and His works, waiting upon Him and actively listening. Christian meditation takes discipline, but is only fruitful by the grace of God (see 2 Cor. 3:5; 9:8).

So, why do so many Christians neglect to share their faith with Buddhists? Many have willfully chosen to follow the latest popular religious fashions and put their theological mind on hold. According to research by Robert Wuthnow and Wendy Cadge published in Journal for the Scientific Study of Religion (September 2004), “Fifty-six per cent of the American public thinks of Buddhists as tolerant, while 63 per cent believe them to be peace-loving.”

In its August 2005 survey, Beliefnet.com posed the question, “Can a good person who isn’t of your religious faith go to heaven or attain salvation, or not?” Brace yourself for a shock. While 91 per cent of Catholics said yes and 83 per cent of non-evangelical Christians said yes, 68 per cent of evangelicals said yes as well. Consider how elements of Buddhist ideology have become entwined in our thinking:

A youth pastor at a prominent evangelical church recently rose to the pulpit and gave a report on the success of their recent summer camp. He exclaimed, “It was so great, I thought I died and gone to nirvana.”

Cartoon South Floridians interpret DL message of love and compassion

Another day, our children-keenly tuned to sniff out Buddhism’s subtle invasion into our culture-shared that their favorite history teacher who was teaching on world religions passed around a little fat Buddha statue and jokingly taught them to rub it for good luck. All this in a preppy private Christian high school in Southern California.

Another friend of mine occasionally travels to India and relayed a story about the many Pentecostals and charismatics he met there who were practicing Tibetan Buddhism. When I asked why, he said, “Most were seeking spiritual experiences, and while they loved Jesus as a teacher, they were not firmly grounded in the Scriptures and went astray as they sought the supernatural.”

We’ve also seen Baptists, Catholics, Methodists, Presbyterians, Episcopalians and Congregationalists slide into Buddhism. One pastor of a local church joined his wife in taking vows at the local Buddhist temple-while retaining his position as senior pastor of the church.

The primary struggle for every generation that is dedicated to missions and evangelism is coming to terms with how does the true gospel get translated into mainstream culture without compromise? How do we keep our faith and maintain our moral and theological standards while still living in the midst of an increasingly pluralistic society?

When an invasive pop culture and its terminology has become the norm, and millions are spent on conveying that message through the media, one cannot passively sit back and live in a 1950s religious cocoon. Daniel and his followers in Babylon faced similar tests of their faith. We are told that the godly will be persecuted. The question is, “Will we remain faithful?”